автор: p12a28n

Спомен в мен забравен мислите ми взе
в ноемврийска хладна вечер ме поведе.
Надуших пушека от комините в домовете
стана топло на живота ми и сърцето!
Спомена ме грабна и в годините понесе
заведе ме при вас, приятели
ходим тримата в града по улиците вечер.
Денят е къс и мрачен, вечерта е наша вече-
радост предстояща, терен и луди танци
момичета, момчета, прожектори ще мигат
в очите ни нощта, младостта ще свети!
Лъчо, Трайчо, ПРИЯТЕЛИ СТЕ МИ...И ТАМ ПОМНЕТЕ-
КРАЯ ИДВА САМО, КОГАТО СТЕ ЗАБРАВЕНИ!!
Но, минаха години и само пепелта от вас остана
вече чувам гласовете ви, в отвъдното сте зная
ЧАКАХ ВИ НА ЪГАЛА НА /ПАТРИАРХА/, А ВИЕ ЗАКЪСНЯХТЕ, ЗАКЪСНЯХТЕ...
Онемяхте ли, къде сте, питам аз-ПРИЯТЕЛИ
ВЕЧНО МЛАДИ, НЕЖИВЯЛИ, ЧАКАМ ОЩЕ ТАМ
ТЪРСЯ ВИ ПО АЛЕИТЕ В ПЛАЧЕЩИТЕ ПАРКОВЕ!!
Лицата ви са някак бледи, не остарели, непознати-
и брат ми ли го взехте, в дружината ви , СЛАВНА ??
Питам ви приятели, къде е тази нощ купона ви сега
кажете ми приятели- на онзи свят, жива ли е младостта??
Защо при мен останахте си само с имената
и буквите дълбани в плочите плачещи в душата?
Ще се взирам в звездите, ще търся знак от вас, ПРИЯТЕЛИ
шейсет години вече имам-вие останахте на трийсет- старостта я победихте...
Ще запаля свещ, пръста ви да е лека
чакайте сега мен, за последната ни -ДИСКОТЕКА...
В някоя хладна, ноемврийска вечер!


Бог да ги прости, бяха и останаха млади...


Пан.