автор: poligraf

На спомена в пресипналото гърло
отеква буден, възрожденски, глас -
„Един бе той - отшелник във килия,
за българщина верния компас!”

Един бе той - искрата благородна,
подпалила живеца на съня -
на онзи петвековен сън, безроден,
тънещ в мрак на бездуховността.

До пепел, сива, нивга във сърцето
не бива да е в тлен, да гасне тя -
тя винаги ще буди и ще свети
народ да сме със дух, а не тълпа!