автор: Oldman

Знам, че има котарак,
който хранят със лаврак.
(Бил адаш на Президента,
управляващ ни в момента).
Този котарак сравнявам
с наглите ни депутати,
тез, които съжалявам
за „мизерните“ заплати.
Него противопоставям
аз на уличните котки.
Те, наплашени и гладни
са безпомощни и кротки.
Тъй народът ни живее.
Не гори а бавно тлее,
борейки се със живота
тежък в нашата държава,
дето ужким преуспява
и е вече еталон
за държава – шампион.
Страна с доходи високи,
във която всички стоки
струват почти без пари.
Не повярвахте, нали?
Та страната ни в момента
пак избра си парламента
със устати депутати,
ненаситни на благата.
Само за една заплата
са готови и Земята
да обърнат със краката,
както казва се, нагоре.
Абе, само свестни хора!
Затова ги и избрахме,
да им гледаме сеира.
Там сеира се не спира:
партия на две се цепи
и гласуваме за двете.
Кой каквото може гепи.
Със народните пари
построиха се дворци.
И в това се надпреварват
а народа все им вярва
и гласува пак за тях.
Слага на душата грях.
Тикви някакви избира
и процеса се не спира,
продължава от години,
изборите щом отминат.
Пеевски е заклеймен,
но ако попитат мен,
кошницата той оплете.
Сега партиите, двете
разделиха гласовете
и объркаха народа.
Дали имаха изгода
аз не мога да реша.
Мисля няма да сгреша,
туй „Разделяй и владей“
те приложиха успешно.
Тъжно е, но доста смешно.
Забавлява се народа,
а това е днес на мода.
Сградата на парламента
вече надпис нов краси:
„Силата я прави Шиши“.
Става к’вото той реши.
Партия щом раздели,
какво тук Съединение!
То покрито е с забвение,
и това е без съмнение.
А народа горко плаче.
Как човек да не заплаче,
при тез дребните пари,
дето всеки получава.
Щото нашата държава
лесно взема, трудно дава.
Всеки в нея получава
туй, което заслужава.
Всеки беден пенсионер,
смята се, живей охолно,
без проблеми, предоволно,
щом му пенсийката стига
за чинийка мамалига.
Толкоз, казват заслужават.
В таз’ държава толкоз дават.
Щом това не ви допада,
„Яжте пасти“. К’ва досада!
Тъй съветва парламента.
И заети с дела висши
лъжат съществата низши.
Сещат се за тях, когато
изборите наближат.
А отминат ли, тогава
пак да лъжат продължават.
Мисля, тъй ще е до края.
Като всички други, трая.
Знам, че няма да дотрая
чак до следващия век.
Да, надява се човек,
че ще случим на държавник,
който мъдро управлява
скапаната ни държава.
И че тези в парламента
няма вечно да ни ментат.
Да ни смятат за балъци,
докат’ правят пазарлъци.
Смятам, вече толкоз стига.
Но народа се не вдига
за да измете боклука.
Затуй стигнахме до тука.
Щото тез’ по върховете
с други мисли са заети.
Да им имаме кахъра!
И без много „хъра – мъра“!

Илко Илиев
31.10.2024 г., София