автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Борче Панов, Република Северна Македония

В един миг от времето съществува ли някой,
който е престанал да се променя без нас;
някой, който чака, наводнен от всичкото време?

Има нещо, заради което съществуваме будни,
но никога такива, каквито сме искали,
или каквито плаваме в неслучилото се.

Съществуваме, неслучили се за себе си, а случили се
във всички тези, които ни отключват в момента,
като докосването на устните с неизговореното.

Има вечна линия, спусната от небето,
и е със сияйна звезда, в примка вързана
за отвора, която птицата не я лови.

Съществува една усмивка, която ни осветява,
и когато една сянка ни променя лицата,
е като бод, който ни разнизва мрака.

НЕСЛУЧЕНО СЛУЧЕНИ

Автор: Борче Панов, Република Северна Македонија

Во еден миг од времето, постои ли некој
што престанал да се менува без нас,
некој што чека преплавен од сето време

Има нешто поради кое постоиме будни
но никогаш такви, какви што сме сакале
или какви што лебдиме во неслученото

Постоиме неслучени за себе, а случени
во сите тие што нè отклучуваат во мигот
како допир на усните со неизговореното

Линија постои вечна – од небо спуштена
и со сјајот ѕвезден – во примка врзана
за црнките што жар птицата ни ја ловат

Постои една насмевка што не осветлува
и кога една сенка ни ги менува лицата
како котелец што ни го разнижува мракот

Б.а. Стихотворението е поместено в преводната ми двуезична поетична книга „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов.