автор: poligraf

Има ли искра в тъмата непрогледна,
дали са вече жабите сварени?
Oбира пяната с черпак бездънен
стигма със закваската от Ленин.

Прекипяло, стихнало до нула –
недоволството е пак приспано,
негласуването е отрова
във държава завладяна.

Лениво сякаш, безхаберно,
общество в черупката стои.
Да си лидер днеска е модерно,
но колко на доброто са слуги?

До кога статукво ще вилнее
на безнаказаното зло?
Имитация цъфти и грее –
плодът и, драги, не е за добро!