автор: ivliter

Плющи на вятъра камшикът
по гърба на новия ми ден.
Плющи подгонил дивите жребци
на милиони стъбълца
препускащи по билото на хребета.
Издува хълбоци върхът пред мен,
а аз, ездачът на летящото си време,
обяздил тъжната му самота,
след вятъра се спускам
към неизследвани от мен пространства.
Кой може да ни спре!?...