автор: ivliter

Зърното поляга кротко в топлите бразди
и малко само да подремне,
ще се надигне после и ще тръгне
по дългия си и нелесен път.
И с полъха си пролетта
ще му изтегли над пръстта
покълналото нежно връхче,
ще му отвори за живот очите,
тъй както моята душа отваря
за светъл нов красив живот.