автор: p12a28n

Не гледай ме! Не се сравнявай с мен-недей!
Ще питаш себе си помни- това сама ли си го причиних?
Не гледай мен, очите винаги ще са в сълзи
погледа докосва стари рани-разбери!
Можеш ти сама от счупеното огледало
да лепиш парченцата му пак и то да стане цяло!
Стъкълцата ти лепи с целувки и усмивки
и днес ще видиш мен и ТИ, без счупените ми години.

Тогава в мен ще си познала
сладък вкус в гърлото застанал!
И парченца няма вече да ни режат двама
и да гледаш всеки ден обречен, мен в счупеното огледало.

Огледалото нали е само, стъкло и слой в среброто малко
то не връща време и години, в сегашното пространство!
Счупеното нека каже, късно ли е мое щастие
времето ли да остане, или сега е в настояще!
Защо да вярвам в проклятия на счупените огледала?
Истината е горчива и всекиго от нас я знае
годините разделят ни за жалост, с тебе да не бъдем заедно!
Счупено ни огледало, единствено от времето остава
парчетата на спомени ще стават, ще се лепят със забрава!

Пан.