автор: ivliter

Когато мъртвите се сместят
и ми направят малко място
при тях да легна примирен
ще съм забравил вече за успехите,
ще съм забравил несполуките.
Ще съм заключил думите
завинаги в устата си –
преглътнал болки и обиди,
очи затворил за света,
обърнал гръб на суетата
и звуците затворил
отвъд стената на мълчанието.
Над мен с водите си
потоците ще пеят пак
и ще разказват своите измислици,
денят приветливо ще се усмихва
с разцъфнали безброй цветя.
Небето пак ще се синее
и птици ще го прекрояват с полет,
но този свят ще бъде друг –
без мен ще бъде съвършено друг,
и не за мен, за другиго
ще блика светлината му сияйна.