автор: Marta

Пешеходно е темпото на радостта.
Сочи в небето детството -
облаци като пасти!
Колко бързо расте косата на пролетта,
как мълниеносно прецъфтяват храстите и!
Накъде се е залетял светът...
Поне на юг да отлита със щъркелите,
да знам, че ще се завърне същият.
Ето, и лятото за кой ли път отлетя,
Кръстовден е дошъл...
Той гледа какви сме ги свършили.

Есента предстои. Дъжд отктрива сезона и.
Вместо ветрило - чадър във чантата
Слънцето все по-мълчи. И небето мълчи.
Само вятър развява сребърна от дъжда мантия...