Времето е облачно навън и тъга
обзема човешките сърца.
Силно вятър духа, силно вее
и най-жестоко дърветата люлее.
Надолу рязко се превиват те,
но да се крепят живота ги зове.
Водите бурно текат в своите корйта.
Цялата Земя е от хлад обвита.
Всяко нещо наопак се обърна
и Земята в хаос се превърна.
Но ето, пред мига последен
на ужаса жесток и леден,
в който в земния ни дом
щеше да настъпи бърз погром
слънчев лъч през появила се пролука
огря с бледа, животворна светлинка тука,
където всичко живо надежда бе изгубило
и за само още миг се би погубило.
Ала има някой, под чиято сме закрила.
Дали това е бог, или е друга сила
значение за нас голямо няма,
защото отърва ни от бедата толкова голяма.
И ето, че сега слънцето отново грее
и вятър зъл дърветата не ще люлее.
Отново птичка волна в клоните ще пее,
реката спокойно в коритото си ще се лее.
След малко тази хаосия ще отмине
и всяко нещо на мястото си ще замине.
В ред отново всичко ще се тури,
ще секнат тези злочести бури.
Ето - вече изправят се тревичките,
да пеят отново започват птичките.
Облаците черни бавно изтъняват
и ветровете леки далече ги отвяват.
Синьото небе отгоре се показва
и като че ли с погледа си то ни казва:
"Не бойте се, вий, долу на Земята
във този страшен ден.
Утрешният ще дойде обновен
и с обич и любов ще бъде озарен!"