автор: ina_krein

Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.

Събрала в шепа слънчеви целувки,
искам да прегърна с тях дъжда;
на лятото сърцето чувам,
а трябва с него да се разделя.

Красива и жестока есен,
вълшебница с омайваща тъга,
в кръвта ми пулс е лятото, и песен –
тъгата ти с любов ще пресуша.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Дните ми земни" - 2024г.