автор: Avel

В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.

Шумът не затихва
отвъд моята врата,
но поне не ме е
сграбчил за врата.


О, завет мой,
остани изправен.
Търси.
Присъствай.
Не забравяй.


Каймакът на живота
е в това, да знаеш,
че си основан
върху онова
присмехулно, сиво
нещо, наречено
съдба.


Търси.
Присъствай.
Върви и съскай.


Съскай рожбата на
собствената си душа.
Но и я нахъсвай;
казват, че ще стане
по-добра.
 

Жреческа харта от „експерти“,
ни бог, ни идол би могъл
да я осенчи.

 
Гол сред голота,
да си гол е преднина.
Ще построя магистрала
с телата на твоите
изменчиви начела.


Да останеш неразбран,
дори от тези, на които
си най-предан.
 

Това е загадката,
зад кривата усмивка,
носена от изключителните същества.