автор: ivliter

Почервеня небето пак
от грижи залезни обзето.
И меко светлината пада
с отблясъци червени
върху земята уморена.
Напасени щурци припяват
в тревата на доволството си скрити
онази стара и позната песен
с която сладко ме приспиват.
И вятър гол, неналудувал се,
притичва бос през сухите ливади
запалил неочаквано пожари
с откраднатото пламъче от залеза.
Подпрян на дългата си сянка,
изправен в дрямката на хълма,
аз тихо наблюдавам как
в притихналата вечер,
танцува светлината болерото си
в червена рокля пременена –
облечени с вечерни фракове
дърветата ѝ ръкопляскат.
А в ниското, под тях, аз виждам,
че по отъпкания път на лятото
не крачи вече никой.