автор: ina_krein

В гнездото на душата те очаквам
да долетиш, за да измътя спомен –
нежно да измие всички рани,
които си ми причинил неволно.

Наесен щъркелите странно се завръщат –
дали и с Господа са се разбрали тайно
в душите хорски да си свият къщи,
за да спасят човеците. Навярно

в гнездото на душата крия
последни перли вяра и надежда.
И Господ моля да съм пак от тия,
които щъркели през зимата отглеждат.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Дните ми земни" - 2024 г.