автор: baigezan

Ей тъй сагата започна-
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.

Приказваше тъй гладко, меко,
в тъча хвърли ме , човеко!
Макар, да съм си кучи син,
в ръцете бях и пластилин.

За мен това бе ново нещо-
имах желание горещо.
И досега се бях фрустирал,
но накрая все се спирал.

А сега така избухнах,
във небесата се почувствах.
Не знаех ден е или нощ,
загубих сила, а и мощ.

Я ми кажете що да сторя-
дали с нагона да се боря
или да му се отдам
ненаситно и без срам?

Решението е в безкрая,
дори да не ми е все тая.
Все нещо трябва да се случи,
ала кой да ме поучи?