автор: ivliter

За гладния е слънце хлябът –
на него се покланя той
и него среща с пълна радост.
Не иска гладният да слуша
за птичите омайни песни,
хвалебствените думи за цветята
и приказните техни аромати.
За хляб му говорете,
ако желаете да чуе думите ви –
за мириса на топъл хляб
чувствителен единствено
е неговият нос.
С красивите си дрехи
и превъзходната прическа
не ще го впечатлите,
но хлябът във ръцете ви
той на мига ще забележи,
и слюнката си жадно ще преглътне.
А хапне ли, тогава,
ще види, че денят е слънчев
и колко новата ви дреха
на фигурата ви отива;
ще чуе птичите възторзи,
и може даже сам да ви попее.