автор: stanina

Тя никога не си отива,
дори когато чезнем в самота,
и мислим си, че няма сила
да ни възвърне към света.
Тя никога не си отива,
дори когато страшно ни боли,
и път не виждаме в нощта,
преборва я идва той - денят.

Тя никога не си отива,
най-вярна стража, до края
опазва ни и възкресява,
накрая ние с нея си отиваме...