автор: wingless

Светът заспива бавно. Все така...
събира дните в крехката си шепа.
Безмълвна като мама и скръбта
мълчи до мен в най-черната си дреха.

Отново ставам малкото момче
готово да заплаче в тъмнината.
При мене, мамо, всичко е добре...
(Говоря си на глас със тишината.)

Не те забравям! Липсваш ми! Нали
със татко двама - ако и далече,
тревожите се както и преди
дали в студа със топло съм облечен.

Целувка ви оставям - на пръстта -
да топли самотата ви в безкрая.
Притихнала мълчи до мен скръбта.
Една въздишка време е до рая!