автор: ivliter

Окапват крушите
и ароматът им се смесва с този
на спукан от горещините пъпеш.
От изрусеното чело на хълма
към мен се спуска бавно
едно момче от слънце озарено,
с ожулени крака
от трудното катерене
по крушата висока.
С раздърпан, скъсан потник,
но с грейнали очи,
и пълна пазва с круши –
най-сладките,
набрани от върха.
Това момче, доволно и усмихнато,
с издут корем, не съм ли аз!?