автор: p12a28n

Сълзи събирах, изплакани в живота
в бутилка ги прибирах, послание и тапа сложих!
На коленете паднах, в Господ да се моля
очите слепи да ми сложи! Бог помолих...

Сълза и капка с тях, да не капне вече
любов и щастие, да не лъже пак -никога и грешно!
Положих шишето в извор, реката нека да ги носи
далеч от мен сълзите, с душата ми да скитат, да не видя вече!
В бутилка вечно, затвор да гледат
проклех ги на забрава, а мен заклех се, да не вярвам!
И търсеха си те море на своите поличби
годините им минаха гасиха, искрите в сълзите!
Някой да ги види, някой да отвори-
бутилката в морето, с душата и сълзите мои!


В далечните морета, вълшебна фея там живее
приказна легенда, песента за нея пее .
В морето тя е вечно, земята красотата и не среща
само слънце и луната е при нея, с молитвата и тежка...
За вода в сълза е жадна, за щастие някой да заплаче
да намери в морето- сълзи захвърлени от някой!
Водата плиска, магията в нея
вълни и носят, всичко що е земно!
Очи и виждат, бутилка насълзена
душа в шише е свита от много, много време...
Сълзите натъжени превърнали се в перли
душата спи до тях, в бутилка- без надежди!
Вълшебна фея, целува очите слепи
душата буди тя, обрича я отново да живее !
Бутилка плувала от извори далечни
сълзи намерили в морето, тяхната си фея...



И днес щом видя, сълза да стича в някой
за нея вече зная - къде е тръгнала сълзата свята?!
Ще търси своя фея, в море прекрасно
посланието ще носи от земята- за щастие заплака!
Сълзата наша е молитва свята
крещи в душата, зове и кряска!
В бутилки плуват, сълзи за щастие
с очи отворени ги пускай !
Те са бисери ти, ПРЕКРАСНИ...


Пан.