автор: ma_gi

И тази сутрин също се събудих.
Една светулка
пред очите ми заспа.
И нито облаците,
нито бурята
смутиха на светулката съня.

Сърфираше умът ми по екрана.
Повърхностно.
Реклами, новини…
Опитваше донякъде да схване
защо е гладен,
щом му казват, че е сит
и как да си достави малко радост
от чувството
по спомен да си жив.

Наоколо е пълно със капани:
овчици много,
но вълкът не спи
и хрупа моркови, които са му дали
след сто тояги
по гърба му син.

И толкова се мъчи да забрави
какво е свобода
и как боли…

Отплават мислите ми
с ветрове и бури,
където котва им е този стих.

Понякога е сутрин.
И се будим.

Светулка в дланите ни
ляга да поспи.