автор: baigezan

Ей тъй по света си крача-
любувам се на туй-онуй.
Някой и да ме закача
го пращам чак към Козлодуй.

Във мечтите си съм сам,
макар да други ме заграждат.
Не ги отразявам грам,
колкото и да досаждат.

Съвети ме обливат всеки ден
какъв да бъда и какъв да не.
Но, с моят си инстинкт вроден
отбягвам всяко диване.

Тоз бил доцент, а онзи пък-професор.
Във областта си- баш светило.
За мен, обаче, е агресор,
дрон, устремен към моето хвърчило.

живейте си живота, драги!
Аз ще летя, където си поискам.
Не спират ме ни думи, ни тояги,
съдбата си щом във ръцете стискам!