автор: borrco

(на М.)

Разцъфна
цвете
във скалите,
далече там
от приказния свят.
Сред грозни
върхове
и сред мъглите
живота му
във пустота бе
като ад.
Порасна
тихо,
за да не събуди
на зъберите
тягостната злоба.
Опитваха се
всички
като луди
да смажат
цветето
във гроба
на своя свят
и своите закони...

Без топлина
и ласка нежна то
объркано е
и сълзици
рони
в безчувствените камъни
само.
Но Слънцето
огря и в пущинака
и стигна
скоро
малкото цветче,
разкъса
и прогони
надалече
мрака
и стопли
бързо
цветното сърце.
А то
с усмивката отвръща
на Слънцето
и каменното множество
и с любовта,
която е присъща
на нежното му
цветно естество.