автор: wingless

Бях погледът в очите на жена,
в които всяка дума се отрича -
oнази непонятна тишина,
когато някой спира да обича.

И може би така е най-добре.
Светът събира себе си в нещата
по път без думи,въздух и небе
а в нас остава само пустотата.

Един далечен свят от тишина -
светът на най-прекрасното момиче.
Бях споменът в очите на жена
но и така не спрях да я обичам.