автор: ivliter

През боровите клони
пробягва глас на сойка разтревожена
от стъпките на есента, които
след себе си оставят
жълти листни дири
и вдигат палави вихрушки.
През боровите клони
с усмивка слънцето отваря
за есента широки порти
и по поляните засява
на есенните минзухари
бляновете тихи
за дълго сиромашко лято.
През тях към мене гледат
къщите от низината
със затулени за слънцето прозорци
и в погледите им замислени
долавям есенни пълзящи настроения.
През боровите клони
с подсвиркване минава вятърът
и слязъл, пак се вдига,
да нарисува с облаците по небето
картината позната
на къси дни и дълги нощи.