автор: idan1

Тихо...тихо...
тежко, непонятно
невероятно,
от небето до земята
и обратно!

Идва...вика...
тишината.
Дали е...? плаха стъпка
самотата?

Бледа...запъхтяна,
нощ...добра,
среща желателна,
утринна зора.

Лековерна...засмяна,
дълга цепната пола,
тръпнеща...студена,
дръзка...гола.

Камината...котлето
тлее...
тялото, което
ще я сгрее.

Целувка...любима,
разбягва се мъглата.
Тук ли е ...или я има
самотата.

Тук е... ако я няма
и обратно
усещане за двама
необятно!