автор: pastirka

Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.

Взираш се тайно, почти си заспало,
но зафучиш ли, откъртваш вълна.
Помня те яростно и зафучало,
като ранена душа на жена.

В изблик на страх приближих, но не смеех
повече крачка да сторя напред.
Щом разлютиш се, помиташ и кея
и заприличваш на дявол проклет.

Силно си, мощно изригваш в закана –
филм на природата без сценарист.
После в клавирна соната рапани
шепнат как свириш по ноти на Лист.

Знам, че жената, дошла отдалече,
няма сама да си тръгне оттук.
Тя самотата си тъжна съблече
и мохикан ще ѝ стане съпруг.

Твоят магнит във очите им свети,
сякаш са пили вълшебство, море.
Кой е очаквал, че в тези куплети
синята обич ще се побере!