автор: idan1

Времето да изтрием...
не можем.
Хиляди нощи,
превръщахме в дни
и бяха косите ни черни,
но...огън и днес
в очите гори.

Не е рано...
и никога не е късно.
Начало...
и ново начало.
При всяка среща наша,
пълна да е
житейската чаша.


Вълни
плодоносни,
на себе си
верни,
съхранили
сили...
любонеуморни!