автор: ivliter

Когато ледове сковат земята
и сетното листо с въздишка се отрони,
когато в сивата мъгла
светът загуби, зъзнещ, очертанията си,
и тишината глътне всеки звук,
тогава споменът далечен
от младостта и веселото време
ще ме докосне с топлия си дъх,
и ще ме стопли,
денят ми зимен ще направи по-приемлив.