автор: pastirka

На режисьора Иванка Шекерова
и младите актьори от спектакъла "Дишай",
по стихове на Ивайло Балабанов"

Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята.
Артисти вграждат истинска поука. А дързостта набрала е кураж.

Че ябълка на непознат с усмивка да подадеш от своята градина
е нещо изненадващо, несвикнал на жест такъв е лъскавият век.
Забравили да дишат, в надпревара техническа са новите години.
Задъхан от труда да бъдеш – старо и смешно е за младия човек.

Пленена от съвременни устройства, не знае даже книга как мирише,
страхува се от нея и разтройство непоправимо има личността.
Ивайло Балабанов в рими плаче, по тях сценарий за пиеса пише
една жена със мисия, така че да защити в живота радостта.

На стола е проклетото ни време, присъдата от зрителите чака,
нахално е, не знам дали му дреме и може ли човек да му прости.
Опитай се на миналото чисто ти своя корен да откриеш в мрака,
с добро сърце човещина разлиствай и напоявай с вяра всички ти!

06.09.2024