автор: ivliter

Не мен,
обичаш в мене ти поета,
защото той чрез думите
налива мед
в душата и сърцето ти.
И той до блясък
излъсква самолюбието ти.
Чрез думите
не виждаш моята душа,
а своя някаква мечта.
Бих искал стиховете да забравиш
и да потънеш в моите зеници,
да видиш изворите бистри
на песенните мои думи
и мен самия в тях да видиш,
и мен самия да обикнеш.