автор: LeoBedrosian

Сърцето е порталът към небето,
то няма цветни очила
и Слънцето не е това, което
осмисля неговите небеса.

Сърцето е другарят на поета,
то вдъхва дух на писаните му слова.
Явява се в небето кат комета,
или смъди от тихичка вина...

Не се подава то на заключения,
не пита кой - кого, защо и как.
Не го винете вий. Сърцето!
То знае своя път във пустошта.

прощавай приятелю...