Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 4
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Georgina
:: renizah78
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧат
раздел: Разкази
автор: Nadie

Пишеха си вече осми месец. Никога не се бяха срещали - даже размазани снимки по мейла не си размениха, защото още след първия разговор си бяха загубили ума един по друг. И като зелева салата да изглеждаха, едва ли щеше да им направи впечатление. Сядаха пред компютрите си всеки четвъртък от седем вечерта, докато могат.

Тя беше затворен човек, живееше с една тлъста котка, десетина подивели китки и две търпеливи риби в зеленясал буркан. Животът й беше сив и скучен - работа, приятели, кръчми, от време на време някое кинце и вечерен чат от PC-то вкъщи, до онзи четвъртък. Той я откри, ама съвсем случайно. Беше сбъркал буква в мейл адреса и тя получи спретнатото му съобщение: 'Коза!'. Оказа се, че скоро са го изоставили и 'Коза!' е точката на многословното сърцераздирателно общуване пред раздялата, което обикновено започва с 'Не те обичам вече'…
Близките й се чудеха кой е мистериозния любовник, който я държеше будна до зори, та всеки петък се появяваше на работа с дълбоки сенки под очите и недвусмислена глуповата усмивка. Четвъртъците бяха неприкосновени дни. Дори натрапчивата й леля свикна с режима и не й досаждаше тогава.
Говореха за себе си с настървение, опознаваха телата си, белезите си, чувствата си, живота си. Любеха се. Първият път й беше непривично и много се притесни, но той беше толкова нежен и внимателен, че я увлече. Обикаляха целия свят, фантазията му беше неизчерпаема. Най-страшно беше, когато им блокира единия мотор на самолета и се приземиха аварийно на каменисто плато в Австралия. Набелязваха си кина и театри, ходеха сами, а после ги обсъждаха така, сякаш са били заедно. Пращаше й картички - повечето със Слънцето - изгряващо, залязващо, слънчогледово, зимно. Едната представляваше напечена кафява скалиста равнина, а отдолу беше написал, че така си представя очите й. Чувстваше кога е нервен и уморен - начинът, по който ковеше точките в изреченията, липсата на главни букви, преобладаващите едносрични думи. По почерка му усещаше кога е щастлив, кога му се спи, за какво си мисли. Едва успяваха да се разделят сутрин. Тя го чакаше и през другите дни, но той се логваше само в четвъртъците. Обиколи всички чатове, броди из нета като шантава, но не откри нищо. В крайна сметка се примири - имаше ли някакво значение… Толкова много й липсваше,че започна да му говори в една тетрадка - скрибуцаше по страниците й всеки божи ден. Мислеше за него непрекъснато. Той беше сънят й, кафето й сутрин, слънцето й. Може би в реалния живот беше шишкав чичка с нервна жена и две деца, кротък жител на Обеля-2. Обаче никога досега не й се беше случвало да се влюби така безумно и да трае толкова дълго, да допусне някого толкова близо до себе си, някой да я разбира и усеща толкова добре. Може би защото нищо материално не ги свързваше. С предишният си любовник се раздели, защото хъркаше нощем и сърбаше като ядеше…
Този четвъртък той не се появи. Чака го до сутринта и отиде на работа с обичайните сенки под очите, но без усмивката. Цяла седмица ходеше като лунатичка и не можеше да се съсредоточи. 'Разболял се е, загубил е компютъра на покер, пропил се е и е заскитал, заминал е за чужбина…' Пишеше му мейлове в несвяст - никакъв отгвор. После пак дойде четвъртък и той пак не се появи. Взе си една седмица отпуска, пъхна се под одеалото у дома, не можеше да спи. Цветята взеха да завяхват, котката изяде рибите. Добре че леля й дойде, сготви й пилешка супа и с два шамара я върна към действителността. Всичко си тръгна по старому през деня, но вечер тръгваше да го търси -обикаляше улиците, кината, в които знаеше, че обича да ходи, местата, за които й беше писал, и-нет клубовете. Не знаеше нито как изглежда, нито как се казва. Никът му беше Ърнест, защото беше голям почитател на Хемингуей, но това не й беше от голяма полза.
След месец се запознаха наживо в офиса й. Дошъл беше там по работа - позна го по това, че крещеше 'Коза!' на секретарката, която го беше поляла с кафе. Ожениха се още в четвъртък, защото тя му каза, че ще се самоубие, ако пак изчезне. Заживяха в апартамента му в Обеля-2, заедно с тлъстата й котка, десетина подивели китки и нови две търпеливи риби в стария зеленясал буркан. Продадоха си компютрите, за да си купят спалня. Роди му две деца. Оказаза, че той хърка нощем и сърба като яде.


Публикувано от hixxtam на 11.01.2005 @ 08:26:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Nadie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.95
Оценки: 20


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 20:06:42 часа

добави твой текст
"Чат" | Вход | 13 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Чат
от Nika на 11.01.2005 @ 08:37:27
(Профил | Изпрати бележка)
Всички сънища са изсънувани... :)

(сега се чудя кого да съдя за пропуснати ползи, че не са измислили ICQ преди... 25 години, да кажем)

:)))


Re: Чат
от izi9a на 11.01.2005 @ 08:42:59
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления!Много ми харесва как пишеш,даже те изпратих на приятели, за да те четат и те:))
Пакар че по принцип,чат историите са като разказите с неочакван край...


Re: Чат
от Ray (bdoych@abv.bg) на 11.01.2005 @ 08:57:32
(Профил | Изпрати бележка)
Да, някой преди мен каза - разказ с неочакван край :) и много истински, до изкрейзване :)
Жалко за двете изядени риби :)


Re: Чат
от roza1 на 11.01.2005 @ 08:58:59
(Профил | Изпрати бележка)
Интересна история и звучи съвсем истински.

Поздрави!:)


Re: Чат
от sime на 11.01.2005 @ 09:20:15
(Профил | Изпрати бележка)
:) романтично начало с неочакван прозаичен край :)), и какво сега само в чата ли да се харесваме и обичаме?


Re: Чат
от ojos на 11.01.2005 @ 10:16:44
(Профил | Изпрати бележка)
icq i irc kato shemetno-skorostna proekciq na liubovnite pisma otpredi vreme, vlachilli se s dni i meseci do liubimiq chovek. :))) kakvo se e promenilo chak tolkova? zapoznavame se na edin dah, obichame se na ex, posle se razvejdame za edin mesec i edin jivot si e otishal. Moje bi ;))


Re: Чат
от roverandom на 13.01.2005 @ 14:01:09
(Профил | Изпрати бележка)
Стига, бе хора. Никой ли вече не вярва в истинската любов? Поне е хубаво да си мислиш, че я има... Краят на разказа можеше и да е друг. "Обичаха се до края на дните си".


Re: Чат
от acid_dust на 14.01.2005 @ 17:58:10
(Профил | Изпрати бележка)
Това е! Най-сетне си имам любим автор в сайта.


Re: Чат
от Hammill на 19.01.2005 @ 14:09:02
(Профил | Изпрати бележка)
И това го бях чел.
Има нещо очарователно иронично в телеграфно-разказния стил, на който е написано. В този смисъл финалът се предусеща и предвкусва.

Дори би могло да бъде простено на авторката, в случай че се окаже омъжена ;)


Re: Чат
от Obgru6tane на 29.01.2005 @ 19:24:57
(Профил | Изпрати бележка)
Ne znam do kolko celta na teksta ne e to4no obratnata, no men li4no malko me natyvi. Realno, banalno, 4owe6ko... poznato. Wsy6tnost az si mislq, 4e wse pak sa bili edno 6tastliwo semeistwo. (Za ribkite ne sym ubedena:) )
We4e bqh 4uwala za teb. Sega ostawa samo da te iz4eta:)))!!!


Re: Чат
от copie на 17.09.2005 @ 12:36:41
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))
хърка и сърба :((((


Re: Чат
от rosy88 на 13.04.2006 @ 10:55:05
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))

Поради липса на коментар-изпращам компютър...
!!!


Re: Чат
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 13.04.2006 @ 12:30:58
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
И в крайна сметка чата е пак част от живота.
Там просто по-лосно разкриваме себе си.
Да слага тапите в ушите нощем и да започне и тя да сърба.:)))
Поздрав за разказа и слънчев ден:)))))