автор: LeoBedrosian

Рече ли ветъро коги
устъта да затапи.
Затрий ме са, ебати
Яла тук и ма теши!

Да дойде есен ли реши
листъта да замаже с кал.
И ревнеш ли връз мене сал,
а я ш`та лижа до зори

Пародирано произведение

Сълзите ти са дар

когато нявга вятърът реши
да ни открадне хубавите думи
загубени сред ветровити друми
поспри край мене и ме утеши

когато есен пее в кехлибар
а капките се смесят със листата
на рамото ми си сведи главата
да пия аз от сълзите ти дар...