автор: gabrielle

Луна в огледалото
сянка върху стената
нито звук

Толкова е тихо –
като в мъгла
като в памук
Когато затворя очи –
губя връзката с „тук“
и „вън“.
Нито стена,
нито звън.

Оставам бяло петно
върху релефна карта –
скъсан балон,
сляп грифон…
сравненията не стигат.

Мислите се разпадат –
затихващи функции…
И – изненада!

Многозначност
в словосъчетанието
„затихваща функция“!

И радост –
разчупена скука!
Вече не съм балон,
който се пука!

Аз съм балконът,
от който гледам –
бездната долу,
полетът – горе.

Тихо и млечно,
мъгла, памук,
замръзнала вечност

Пак е пусто и безразмерно –

Но нещо се случи –
нещо се случва –
скупчвам
в ума си всички емоции –
взривяват ме –
пак съм аз,
още една опция
за пътя към теб…

Очите потъват все по-дълбоко
в трепкащите пиксели на монитора.
Пръстите трепетно търсят клавишите,
а мозъкът трака
о, толкова
чаках –
отново умът ми да ври!
Очите се взират,
търсят,
намират…

Затихваща функция…

Отърсих се
от страха, че си фикция
в измислената ми многомерност
и стигнах до
затихващи трептения
теория на магнетизма и електричеството
математически анализ –
прекъсната и непрекъсната функция
диференциално и интегрално смятане
производна от първа и по-висока степен
интеграл
Лайбниц
Нютон
Лагранж
Ойлер
скорост на изменение
на площ –
о, тиха нощ!

Изгубени камъчета,
разпилени,
падат
в потенциалната яма
на отворения ум.

Като мравки,
тичащи по пътеките на феромоните
наученото някога се връща.
Не съм същата.
Не съм.

Без мощ
остана духът ми –
кух връх,
тъп нож –
лута се стихът ми
и се разпилява –
плява.

Още е тихо,
още сънувам,
но вече чувам –
писъкът на птица,
шуменето на поток
пукането на стените
и съседът, който поправя дома си –
проправя път, някой –
отвъд.

Тук съм –
в рамката на моя живот.

Ти тихо спиш зад гърба ми –
няма да се обърна,
няма да проверя там ли си,
или в съня ми –
тихо плува ума ми
тихо плуваш в неизмерената си
многовалентност
и съществуваш.

Водата в тръбите шуми,
блести
лентата на реката
между сухите клони на гората
кръглото око на Луната бди.

Колко порасна –
откакто я гледам!
Колко вода изтече.

Турбулентност
колко мръсотия
завлече
затлачени брегове
магия
и блянове

Вия.
Воят ми,
като свредел пробива
съня ти.

Чакам те –
до следващия миг
безвремие.