автор: mitkoeapostolov

Няма по-голям от хляба – казваше баба ми.
Ето защо, реших да посетя селския магазин и да си взема от любимото лакомство. По пътя устата ми се напълни със слюнка – представих си топъл бял хляб, който ще късам залък по залък и докато се прибера ще съм привършил половината.
Влязох в магазина и попитах продавачката какъв хляб има. Тя отвърна – бял, типов, ръжен и „Здраве” – и посочи рафта зад себе си. Проследих пръста ѝ и видях почти един и същ хляб, нарязан от машина и опакован в четири различни найлонови плика. Вероятно преди няколко дни.
Преглътнах слюнката и се прибрах.

На следващия ден пътувах до областния град. Влязох в една пекарна и гледам – огромен бял хляб, със златиста коричка, над който се издига лека пара. На етикета под него пишеше – селски хляб.