автор: ivliter

Висят ръцете му в безсилие…
Като че чук не са държали,
не са ковали радостта на дните му
и хляб не са му давали –
така безпомощно висят.
На празния му ден в сърцето
животът се е свил –
страхливо дребно птиче.
Не хленчи, но едва върви –
така са тежки безработните ръце,
че още малко и
гръбнака му превит ще счупят.
Ръцете само давали,
сега висят от работа ограбени,
студени и безсилни,
дори на себе си ненужни.
И безработният
върви до ситите, доволните,
с отпуснати ръце –
сред хората върви
в деня си гладен, гладен,
но без посока и
не знае накъде отива,
превърнал се в невзрачна сянка.
И сам се пита той
дали ще има сила
в юмруци
да свие безработните ръце
и с тях да цапардоса
някоя самодоволна мутра,
за да се увери,
че още съществуват.