автор: yotovava

Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест.

Не си готов за моя Рай –
очите ти са вечно празни.
Нахлу в съня ми и комай
покоят в мене все де дразни.

С душа, по-мръсна от парцал,
какво очакваш да се случи,
щом нищичко не си ми дал,
но се умилкваш като куче.

Върви си, пътят е пред теб
и няма по-четими знаци –
в любов – безбрежна като степ
не са вирели единаци.