автор: diogen

В живота си опитах всичко.
Бях малък и неопитен хлапак
Завиждах на големите за всичко и чаках аз да пораста, да стана като тях.
Да не ми нареждат да си лягам,
дрехите да не подреждам ...
И на моите деца,
да бъда по-добър баща.

Е, доживях и да порасна
и всичко за което бях мечтал
превърна се във днес.
Незнам защо обаче съм в потрес.
Оказа се, че счупен е компаса
и стрелката на посоки се върти
и аз загубил смисъла съм, да съм жив.
Не бързам да умра, но чакам този миг, да бъда друг,
че в този свят изгубен съм навеки.