автор: pisana

Тя и той - това е цял един свят изграден на познанство, после преминал в дружба и застинал в нещо познато през годините. Превърнал се в цвете отворило цвят точно в тази нощ.
Случайна среща и отхвърлящ съзнанието факт за раздяла. Тъмнината егоистично хвърли воал върху очите и лицата им, но трепета и желанието пръскат нежна синьо - бяла пелена върху тях. Студеният зимен въздух щипе откритите части и издайнически изпуска всяко топло издишане . Жаждата за свобода, светлина и усамотение ги отведи на вълнолома. Издигнат над морето, близо до звездите и в най- ниската част на заспиващия и уморен вече град. Алено червената светлина на фара даде надежда за сетивата им да се насладят на действителната близост играеща върху жадуващите им тела. Неусетно преминаха разстоянието до него сред грохота на вълните, нервно набиращи сили от нетърпимост за покриване и овладяване на сушата не достигната от по предни дни, седмици, месеци и години. Чувствайки се в безопасност се наслаждават на гнева им. Опиянена от постоянството и силата им тя се сгуши пред и в него. Той обви с ръце малкото и потреперващо тяло и се загледаха в отражението на звездите в кипящото море. Аромата на косата и примесен със студ го замая. Поиска да я затопли и помилва. Зарови лице в тила , после във водопад от коси потърси с лице бузите и. Помилва себе си в тях, но тя отвърна на ласката . Притисна се по- силно към него, желаеше да усети всичко. Хладния въздух, топлината и силата на ръцете му промушени под якето, блузата и нежно милващи затоплените и гърди. Настръхналите и зърна и сладостната тръпка от умелите му пръсти я хвърлиха в неутолимо желание. Плъзгащата се ръка плавно на долу към корема и накара кръвта и да вибрира във всяка част от тялото . Ръката му се прокрадва в закопчаната пола. Обърна се към него и впи устни в неговите. Той я взе на ръце, облегна гърба и в стълба на фара, разкъса горната част на чорапогащника отметна в страни дъното на финото и бельо. Проникна в нея. Все по-дълбоко и по-дълбоко. Отново и отново следвайки ритъма на приятното усещане и незатихваща жажда. Премигванията на фара разкриваха на моменти сладостните гримаси по лицата обагрени в сенки от алено червен цвят. Руменината им остана скрита, но стоновете отекнаха навътре в успокоеното вече и плавно танцуващо море. Градът в далечината със своите тук-там премигващи лампи, лай на кучета и ежедневие им напомняха за топлината на дома, но свободата бе тази която ги примами със своите неизвестности и им подари може би всичко това от което се нуждае всеки търсещ, жадуващ и търпеливо очакващ.