автор: ivliter

В изящните ресници
на извитите ти мигли
се спира лятната позлата.
По тях се стича
ликуващият смях на светлината.
И тишината,
с най-нежната си ласка,
с крило от полъха на вятър те докосва,
и с дъх на люляк те целува.
Със синя панделка денят
привързва буйните коси на младостта ти –
в тях диша неизследвана далечност;
в тях цвят в цвета прелива
и звук в звука се слива
в прекрасната мелодия на красотата.
Под погледа ти благ денят се впуска
в поредното неповторимо приключение…