Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rusty_camper
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14172

Онлайн са:
Анонимни: 343
ХуЛитери: 3
Всичко: 346

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: LATINKA-ZLATNA
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо в безкрая
раздел: Поезия
автор: p12a28n

За първи път в живота ни е всичко-тези думи ще ни следват и до края в дните!
За първи път се раждаме, въздух вдишваме, заплакваме...
Сетне щом пораснем , разбираме че в този свят си заслужава да се радваме.
Първите игри ще помним, първите приятели-
първи сняг, първи танц, първата целувка сладка!
За първи път израснали да казваме -думите обичам те, на някого...
Първи път в ЛЮБОВ се вричаме, сърцето още чисто, на друг обричаме!
Щастие, идва трайно да ни дава-пътя ще вървим, но вече-двама...

Първия наследник, първото дете -НАДЕЖДА!
Даваме му всичко-в замяна, нищо няма да поискаме...
Първи косъм бял в косата си откриваме!
После, бавно побелява-виждаме я как пада...
Първи внук, до гърди сме вече стиснали!
Радост, истинска-снимки, спомени-УСМИВКИ...
После, бръчки, старчески лунички, тела смирени, свиват уморени!
Годините са взели, младостта с време, търсим пак надежда, нова днешна...
Последната любов, идва ненадейно, тя е красота, истина е в човека!
От начало, търсили сме нея-а закрила ни била е тя, през цялото ни време...

За първи път писмо ще пишем до безкрая, какво разбрали, не разбрали от живота проумели!
Карта ще чертаем, пътя му да знаем, преживените насоки, други ще го носят след живота ни...

За първи път, с думи ще разкажем-
как ИСТИНА красота е-да се търси РАЯ...А как била е просто, пътя ни за края!
В първия ни час плакахме че сами ще сме в този свят...
За първи път ще чуем плач- на другите за нас!
В единствения първи- И В ПОСЛЕДНИЯ НИ ЧАС...

ПАН.


Публикувано от anonimapokrifoff на 08.08.2024 @ 10:40:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   p12a28n

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.11.2024 год. / 22:41:24 часа

добави твой текст
"Писмо в безкрая" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Писмо в безкрая
от pinkmousy (pinkmousy@abv.bg) на 08.08.2024 @ 19:48:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.pinkmousy.dir.bg
Ех, никога не знаем коя любов ще е последна. И защо трябва да се концентрираме върху плача? Това е само миг от вечността. Прекрачваш, продължаваш...


Re: Писмо в безкрая
от p12a28n на 09.08.2024 @ 00:02:12
(Профил | Изпрати бележка)
ОУ, да разбира се че не знаем, но все пак щом има /първа/, значи и последна трябва да съществува, мишле:)

]