автор: rosy88

Едва ли някога ще бъда местна
Родих се чужденка във собствената си страна
Не вярвам във заучената честност
Развих инстинкт да се прикривам
Дори когато младостта и красотата
ме вадеха на прицел-
дори тогава се шмугвах в нечии очи
като в разтворена врата
Обличах кожата отвътре
и чувствах Другия
по-ясно и отчетливо,
а себе си забравях бързо
Навярно музикантът така
изсвирената партитура забравя
докато живее с музиката

Понякога се спъвах в недоверие
Понякога вратата бе затворена
Но всеки се предаваше накрая, защото
"Самият- Аз" и "Аз, самият"
Е винаги любима тема
на човечеството

И ето днес, след толкова години
в неспирно опознаване на другите
ще срещна себе си, най-сетнe

Родена от любов
Но не докрай любима
Завръщам се

Под тайното си име