автор: ivliter

Не искам много аз,
не искам –
ще съм доволен,
ако остане мъничко свободно време,
да си намеря тихичко местенце
от което
с наслада облаците да погледам,
как сътворяват своя крехък свят;
как го рушат и пресъздават
в най-причудливите му форми.
И да си мисля,
че те за мен единствено го правят.
До тях да се издигам с мисълта си искам
и като вятъра да съм съавтор вдъхновен
на приказните им превъплъщения.
От този свят загадъчен, далечен,
да ме залива ярка светлина небесна,
да ме обгръща цял и обновява,
да ме превръща в звучен тон
от несравнимата мелодия
на макрокосмоса велик.