автор: ina_krein

Мъжете в село Казанче всяка вечер минаваха през кръчмта на бай Иван, пиеха по една мастика и си отиваха при своите булки. Някои пиеха и по повече, та булките сами си ги прибираха после по домовете.
Преди първи петли кръчмарят обикаляше селото и през отворените прозорци се чуваше шепот от ласки. Бай Иван се усмихваше и благодареше на Господ, че чува мелодията на мира.
Започна война и мъжете ги взеха на фронта. Останаха бай Иван, с един дървен крак (подарък от последната война), старците, жените и децата.
Жените цял ден блъскаха по нивите, а вечер залостваха портите и прозорците. Бай Иван шеташе преди полунощ из мъртвото село – отникъде не се чуваше любовен шепот.
- Война! – процеждаше през зъби той и плюеше с такава горчилка, че можеше да отрови змия.
В петък булките слагаха казаните в двора, палеха огън и къпеха себе си и децата. Бай Иван пак обикаляше селото и се вслушваше в тишината. Мелодията на любовта и мира бяха се изпарили нанякъде. Кръчмарят пак плюеше в безсилен яд така, че горчилката можеше да отрови кълбета от змии.
-Цяло село изкъпани булки и няма кой да им вземе банята. Проклета война! – псуваше той и тропаше с дървения си крак като камбана, която единствено Господ май чуваше.
Измина година и се чу, че са подписали мир.
Беше вторник. Булките сложиха казаните в двора да изкъпят себе си и децата. Бай Иван лъсна масите в кръчмата, приготви мезета и зачака.
Вечерта мъжете се върнаха в селото, пиха по една мастика в кръчмата, а някои повече, та ги прибираха булките у дома, ала когато кръчмарят тръгна из селото в полунощ, от всяка къща през отворения прозорец се чуваше любовен шепот. Кръчмарят се усмихна щастливо:
-Ей го мирът, на - булките окъпани във вторник и мъжете до един ще им вземат банята, цяла нощ селото ще ври от любов и всяка ласка ще дава живот. Мъжете утре сутрин ще идат на нивата, а на жените очите ще пеят. Ако можеха да проумеят тази истина политиците, щяха да мирясат всичките и най-накрая щеше да рахатяса света! Ама... трябва някой да им покаже пътчето до село Казанче!