автор: ivliter

Снегът започна своето снеготопене.
Топи се с него сякаш цялата вселена,
размекната и променена –
тече отвред, подгизва всичко,
от влага хълца въздухът дори.
Какво топене само!
Студени вади текнаха навред
и без да се намокриш
е невъзможно в кишата да минеш –
крила ще са ти нужни да го сториш.
Бучи земята в бързото снеготопене,
Бръмчи като вретено
източващо къделята на битието.
Бръмчи от падането в тъмния водовъртеж
на зимните последни страсти.
В подкорието на изминалия ден
като кълвач ще търся
останките на отлетяла обич
или зачатъка на нова.
А върху пряспата от мръсен сняг
се пощи с човка сивият в врабец,
настръхнал в гладното си недоволство.
И няма как в такава обстановка
комфортно до се чувстваш
и да ти се пее…