Небето придоби оловен цвят.
Надежди в ручея се появиха.
Моли се, за плавателна река,
поточето в планината скрито.

В храма на природата и Бог
молитви и годините се сляха.
От сълзите на този монолог,
три плавателни реки преляха.

Бог се трогна. Махна със ръка.
И към земята рукна без отчет
вода, вода. Всичката вода…

А Ной започна да строи ковчег.