автор: ivliter

Площадът тъне в тежки сенки
и ме обгръща в своето безцветие.
Прииждат тъжни настроения,
смаляващи илюзиите и надеждите.
Днес бликащата струя на фонтана
е глътнала език –
едва сълзи водата, задушена
и с жадни устни жегата я гълта,
преди да види пепелявото небе;
загубила мечтата си
водата няма сили да подскочи.
Дори под прашните чадъри в кафенетата
е пусто и унило днес
и музиката в приглушени ритми
навява скука и печал
в задъханото и лениво пладне.
А в ниското, реката уморено,
едва-едва пълзи
и пътя си напред едва намира.
В такова време пия изстудената си бира
и тя е всичкото, което ми е нужно
в жаркото безвремие на лятото.