автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Борче Панов, Република Северна Македония

Слънцето се колебае с моята нетърпимост
и като кръвожадна муха
ме хапе,
преди да се случи бурята,
и знам, че след всичко
изкълченото слънце
пак ще се върне в тазобедрения следобед,
а плъховете, спасили се от наводненията,
дълго ще се връщат в подземния свят
чрез домовете на хората.

ИСЧАШЕНО СОНЦЕ

Автор: Борче Панов, Република Северна Македонија

сонцето осцилира со мојата нетрпеливост
и ко мува крвожедна
ме каса
пред да се случи невремето,
и знам дека после се,
сонцето исчашено,
пак ќе се врати во зглобот на пладнето,
а стаорците испливани од поплавата,
долго ке се враќаат во подземјето
преку домовите на луѓето.

Б.а. Стихотворението е поместено в петезичната (многоезичната) ми преводна антология „Гласове от Балканите” и двуезичната ми поетична преводна книга „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов.

Думи за автора:

Борче Панов е роден в Радовиш, Република Македония. Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1998 година. Неговата поезия е представена в много антологии и панорамни сборници на съвременната македонска поезия, в чужди антологии, като тези от Манила (2012), Украйна (2013), Румъния (2015), България (2016) и др., и в различни електронни списания, библиотеки и сайтове за поезия. Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, испански, украински, български, словенски, хърватски и сръбски език. Носител е на много литературни награди за поезия. Досега е публикувал поетичните си книги: „Какво e видял Чарли Ч от отвъдното”(1991), „Циклонско око” (1995), „Спрете Чарли” (2002), „Разбирам” (2006), „Гатанки от стъкло” (2008), „Базилика на ръкописа” (2010),„Запомняща се вечеря” (2012), „Вдъх” (2014) и „Човешки тишини” (2016). Борче Панов е автор и на алтернативните драматични текстове: „Пето календарно време” (2000), „Градът двойник” (2001), „Насред улицата – сляпа улица” (2002), „Хомо сапиенс” (2004), „Хванете сомнамбула” (2005), „Разделени от собствения си нос” (2006) и „Лятно кино” (2007).